Шумът пред Бялата зала на „Метрополитен хотел“ бавно отминаваше, завличайки със себе си дискусиите и емоциите от конференцията. Умората сякаш падаше на пода и потапяше фоайето в тишина. Проникващата във всеки ъгъл пустощ се нарушаваше единствено от едно момче едва 14-годишно, ниско на ръст, със светлокестенява коса и греещо в усмивка и любопитство лице. То стоеше в далечния край на коридора с поглед, вперен в още отворените врати на залата.

Зад гърба му се намираше входът на "The Met Space" – по-малката конферентна зала на хотела, където се бе събрал Виолетовият отряд. Подпрян на президиума, капитан Иретон бе заобиколен от своя 30-членен екипаж. Скупчени в няколко концентрични кръга около него, младите мъже и жени слушаха с голям интерес тихия и спокоен глас на командира, изчаквайки нетърпеливо реда си за въпроси.

Капитан Иретон бе подбирал хората си много внимателно през последните месеци. Бе успял да попълни екипа с всички необходими специалисти преди около два месеца. След многобройни и усилени тренировки в базата им в Констанц, Германия, той вече разполагаше с отлично подготвен и приобщен към каузата на мисията състав.

Негов изпълнителен офицер (втори офицер) бе лейтенант Майкъл Гордън. На 28 години, той е възпитаник на Френската академия за военновъздушни и космически сили в Салон дьо Прованс – елитно учебно заведение, предлагащо висше образование и специализирано обучение в сферата на киберпространството и космическите технологии. Главен (трети) офицер бе 30-годишната лейтенант Лаурен Вентурини, завършила престижното училище за кандидат-офицери (OCS) в САЩ със специализация във военновъздушните и космически сили.

Оперативният екипаж на отряда се състоеше от три смени специализирани офицери (пилот, втори пилот, навигатор, свързочник, тактик и инженер) – общо 18 души. Смените традиционно носеха цветови кодове: Бяла, Синя и Червена. Всеки член на екипажа притежаваше и вторична специализация, което позволяваше пълна взаимозаменяемост при необходимост.

Към командния състав се числяха още:

• Лейтенант Кейт Пете (32 г.) – главен бордов инженер, калена в Кралските австралийски военновъздушни сили (RAAF).
• Д-р Марк Шрим (42 г.) – медицински офицер.
• Проф. Нилс-Оле Шутцер (29 г.) – астрофизик.
• Втори лейтенант Макс Хагли (23 г.) – стюард и кадет трета година в École Spéciale Militaire de Saint-Cyr, Франция.

Екипът се допълваше от шестима кадети. Тъй като всяка совалка в експедиция „Хермес“ функционира и като учебна база, кадетите тук са „универсални войници“.

По тази технология може да произведем двигател който генерира постоянно ускорение от 1G. С него бихме могли да стигнем до Луната за 3 часа, до Марс за 3,5 дни, до Юпитер за 6,5 дни и чак до Нептун за изумителните 16 дни (всичко това ще се случи с помощта на маневрата за обръщане и забавяне на средата от дължината на пътя).

Ускорението от 1g се счита за отлично за човешкото здраве и благополучие по време на космически пътувания. То ефективно смекчава много от сериозните физиологични проблеми, свързани с продължителното излагане на микрогравитация. Основното препятствие e как реалистично и ефективно да се постигне и поддържа по време на космическата експедиция. Съвременните двигатели се използват в този режим за пътуване до Луната и обратно, но 3.5 дни до Марс все още не е реализирано. Отведената от двигателя топлина се използва за генериране на електричество, но при дълга работа на двигателите, трябваха множество генератори, който да  консумират отведената топлина, а това правеше космическият кораб тежък, бавен и неефективен, така че за по-дълги пътувания се използваха по слаби двигатели, които работеха на интервали с прекъсвания за охлаждане. Така съвременните транспортни совалки между Земята и Марс преминаваха разстоянието между 3 - 9 седмици в зависимост от взаимното разположение на планетите.

Хермес (Hermes) е космическа програма на Oбединените Нации за изследване на физическото пространство на 4-те най-близки до нашата планета звездни системи имащи планети в така наречената обитаема зона (habitable zone).

• Проксима Кентавър Proxima Centauri: Част от системата Алфа Кентавър най-близката до Земята звезда отстояща на 4,22 светлинни години.
• Трапист-1 е ултрастудена звезда, тип червено джудже, която се намира на около 40 светлинни години от Слънцето в съзвездието Водолей. Това е очарователна система със седем планети с размерите на Земята, които обикалят около ултрастудена звезда джудже. Забележително е, че три от тези планети (e, f и g) се намират в обитаемата зона на звездата. 
• Luyten b (Gliese 273b) е потвърдена екзопланета, вероятно скалиста, обикаляща в обитаемата зона на близкото червено джудже звездата на Луйтен на разстояние от Земята приблизително 12,35 светлинни години. 
• Тау Кита (Tau Ceti e and f) наричана още 52 Kita E (52 Ceti E), отстояща на приблизително 11.9 светлинни години от

Програмата включва 12 междузвездни експедиций базирани на едноименният космически кораб Хермес и стартира преди 15 години. Всяка експедиция се подготвя в продължение на 2 години, през които се построява кораба в ниска земна орбита и се провежда обучение екипажа. На всеки 2 години започва подготовката на нова експедиция.